Рада Александрова не си представя секса без любов
Голо дупе като илюстрация
„Всеки човешки живот е една повест, роман, стихотворение, поема или музикално произведение. Зависи от натурата. И от закрилата“, обича да казва Рада Александрова. Последната й любовна стихосбирка отново ни праща в други измерения и всяка жена става друга, четейки за магичното чувство.
Току-що излезе от печат „Луната, вятърът и любовта“. Тя е сборна от всички години и книги и съставя повестта на нейния любовен Живот. Той е нежен, пълен с надежди и разочарования, с прощавания и възторг. Съставянето на книгата я връща и към образите на хора, някои от които вече са на едно по-добро място. Поетесата признава, че все си ходи влюбена – това е естественото състояние на природата й. Разбира се, самата тя си измисля мъжете, украсява с всички мечтани черти обектите на своята нежност. Не само аз, а и всичките ми връстници не разделяхме любовта от секса. Не си представяхме секса без любов. И все ми се струва, че нормалното е на наша страна. Преживяването любов-секс беше нещо сакрално. Не можехме да си представим как е възможно да разкажеш дори на най-близки, на няколко души какво си правил в леглото със своя любим.
„Биг брадър“ не беше възможен. Сексът е тайна между двама. И досега мисля така, а отгоре на всичко смятам, че съм и права“. Известната поетеса има зад гърба си 12 стихосбирки, книга за деца, роман, пет пиеси. Поезията й е превеждана на много европейски езици.
Родена е в Свиленград на брега на Марица, който през последните десетилетия стана известен като „митничарски“ град. И в нея остават завинаги живи ранните пролети на градчето с мирис на топла земя, крехка зеленина и едри кокичета. А от разцъфналите бадеми и кайсии главите на девойките се отнасят замаяни, а в телата бурно напират желания и нетърпения. „Аз се оказах много нетърпелива -като майка си и се омъжих на 18 за учителя си по руски.
Истината е, че се омъжих девствена. Мисля, че съм щастлива жена въпреки многобройните осъзнати и неосъзнати грешки, с които е изпъстрен животът ми. Една от тях беше ранната ми Женитба. Но за сметка на това с нищо не мога да заменя щастието, което изпитвах след раждането на дъщеря си Димитрина. Цяла година след това аз ходех невероятно щастлива“, разказва Рада.
Рада Александрова интимно
Като представителка на зодия Рак за нея домът винаги е бил пристанище и нещо абсолютно необходимо за нормалния живот. Дълго време се лашка с малко дете по квартири в София. Вече е издала няколко книги, приета е в СБП, което по тогавашните мерки е равно на признание. Андрей Германов я кани на работа в „Пламък“ – едно от двете добри литературни издания на времето. Рада с омерзение си спомня как тогавашният председател на фонда към СБП Николай Хайтов я лъже четири години и при предадени на него лично и одобрени от високо място документи за жилище на петата година й заявява, че никакви такива документи от нея не е получавал. „Мисля, че Жилището, което ми бяха отпуснали тогава, този човек го усвои по някакъв неизвестен за мен начин“. За Раците казват, че са родени приятели, и Рада го доказва. Много от тях вече не са между живите -Андрей Германов и Иван Давидков, Иван Николов и Тодор Монов, Любен Дилов и Блага Димитрова. За Радой Ралин написва и пиеса, поставена във врачанския театър. „Много хора безкористно са ми помагали в трудния път на „сама Жена на път“.
Рада е щастливка – има дом и любим съпруг, когото среща преди двайсет и пет години. И тя вярва, че и е изпратен свише. Прекрасната и дъщеря Мима и красивата и внучка Василена допълват красивата гледка.
Продължава да пише и това е начин на живот. Знае, че през всички иглени уши и изпитания я подкрепят нейните пазители. Бог я държи будна и винаги откликваща на огромното човешко страдание. „Благодарна съм му за това изпитание. Затова ме е запазил тук“.
НОЩ НАД ГРАДА
ПАДА последната нощ. Огън и устни.
Син си ми, брат си ми, мъж – как да те пусна!
Как да те дам на съня и на земята! Пътят протяга трион, съска зората.
Рони звездата перо. Мокро възглаве. Мога ли – твое ребро -да те оставя!
Може ли въздухът там тъй да те диша, слънчице мое, поляна, камъче рижо!
Сипе се, сипе се глас в раните пресни: – Хайде да паднем във нас и да изчезнем!
