Когато любовта те връхлети и започват мъките… Любов ли е това? Ако не, какво е?
Има безброй интерпретации и обяснения на тоба велико чувство. Любовта на дребните гърци се различава от тази на викингите и трубадурите. Любовта на съвременните тийнейджъри не може и да се сравнява с тази на техните баби и дядовци. И все пак любовта е преди всичко чувство, което носи на човек удовлетворение, не само физическо, но и духовно. В началото любовта ни кара да летим. После, ако наистина е било любов, чувството става по-спокойно, но продължава да носи радост. Някой от великите хора е казал, че няма несподелена любов. Според мен има. Но, въпреки всичко, любовта не трябва да води до депресия. Това вече не е любов, а болест.
Много често приемаме за любов съвсем други чувства. Например, влюбването. На първо време то също ни дава криле. Иска ни се постоянно да бъдем с обекта на своята страст. Но много бързо минава – раздялата решава проблема. За този случай има и пословица: „Далече от очите, далече от сърцето“. При раздяла истинската любов става по-дълбока.
В наше време много често жените приемат за любов зависимостта. Зависимостта е сложно чувство, което се корени в ранното детство. Всички деца са привързани към своите майки, обичат ги, независимо от всичко. И това е естествено. Но много често родителите не дават достатъчно любов на децата си. Да, обличат ги, хранят ги, гршкат се за образованието им, но детето няма усещането за безусловна любов, когато го обичат не заради примерното поведение и отличните оценки, а просто защото го има. Заради липсата на любов в детството много хора развиват зависимост от обекта на влюбване.
От тази зависимост най-много страдат момичетата и жените. Безумно искат любов и първият мъж, който им обърне внимание, им се струва единствен и желан. Дори да закъснява на срещите или да не идва на тях, да не се обажда, да се държи грубо, да взема пари назаем и да не ги връща, да посяга на бой, все едно – за жените, страдащи от зависимост, той продължава да е единствен и желан.
Една позната търпя 10 години такъв любовник. Той дори успя да се сдобие с дете от друга, но тя го боготвореше, вярваше му сляпо и обвиняваше себе си за всичко. Постоянно изпадаше в депресия, даже направи опит за самоубийство. Това любов ли е? Всеки психолог ще каже, че не е.
За любов се приема и желанието да бъдеш като всички. Жената трябва да е омъжена. Всички приятелки вече се задомиха. В този случай, ако на хоризонта се появи що годе привлекателен мъж, жената се опитва да го оплете в мрежите си, да го обгради с внимание и грижи, да докаже, че тя е най-добрата. Но, уви, според природните закони мъжът трябва да доказва.
Виждали ли сте как котка бяга от куче? Отношенията между мъжа и жената са същите. Докато жената бяга, мъжът я гони. В преносния смисъл, разбира се.
Ако жената започне да досажда, мъжът се уморява от нея и губи всякакъв интерес. Много близко до това състояние е и страхът да останеш сама.
Не само е скучно и обидно, но и с всяка изминала година става все по-страшно. И тази жена задушава с неизразходваните си чувства първия срещнат мъж. Това плаши мъжете и те бързат да изчезнат.
Дори много да иска да се омъжи, жената не трябва да го афишира. Ако мъжът я покани на гости, не си струва веднага да започне да планира къде ще е детската, спалнята и т.н. Дори и да се нанесе при него, не трябва да се опитва да въведе ред, да пипа неговите неща, да го критикува за неумението да организира домакинството си.
При някои жени е изключително развит майчинският инстинкт. Едва ли не от ранното детство мечтаят за дете. Във всеки мъж те виждат не личността, не възможния любовник, а самеца, способен да я дари с деца. И представете си, че тази жена се среща с мъж и веднага му дава да разбере, че иска от него дете. В тази ситуация повечето мъже ги избива студена пот. Не защото не обичат децата, а защото не са готови за това веднага.
Една моя приятелка още на първата среща с някой мъж му казваше, че иска да има три деца и те да приличат на баща си. Разбира се, повече не го и виждаше. Слава богу, тя беше достатъчно умна и прояви мъжество да се консултира с психолог. Сега наистина има три деца, които приличат на баща си.
Прекалената опека на родителите и липсата на обич е още един повод жената
да се хвърли в обятията на първия попаднал й мъж
Някои жени смятат, че с внимание, търпение и все-опрощение могат да получат от мъжа тази безусловна любов, от която са били лишени в детството.
Уви. Психолозите отдавна са го казали – любовта на истинските мъже, в смисъл зрели духовно и физически, като правило се пада на истинските жени, уважаващи и обичащи себе си, имащи свои собствени жизнени приоритети и ориентири. Т.е. на тези жени, които не са зациклили само на мъже. Излиза така – за да постигнеш голямата любов, трябва да си наясно със себе си. А това не е лесно. Но винаги помнете, че любовта трябва да носи радост, вдъхновение, удовлетворение. Ако не е така? Всяка жена решава сама – да страда или да сложи край. Ако обича мазохизма – това си е нейно право. Може да продължава в този дух и да се опива от собственото си страдание до края на живота си. Ако ли не – да си спомни за женската гордост, да преболедува и да започне отначало с нови сили. Доста е трудно, затова може да потърси специалист.
Ако Жената отхвърли бремето на безполезните страдания, я чакат нови срещи и щастието да създаде семейство.
