Интимно

Защо те обичам ли?

Тя: Защо ме харесваш? Защо ме обичаш?
Той: Не знам причината… Но наистина те харесвам…
Тя: Дори не можеш да ми кажеш причината… Как може да казваш, че ме харесваш тогава? Как може да казваш, че ме обичаш?
Той: Наистина не знам причината, но мога да докажа, че те обичам.
Тя: Доказателство? Не! Искам да ми кажеш причината. Гаджето на приятелката ми може да й каже причината, но не и ти!
Той: Добре, де… Добре!!! Ами… защото си красива, защото гласчето ти е сладко, защото си грижовна, защото си любвеобвилна, защото си разсъдлива, заради усмивката ти, заради всяко твое движение…

За нещастие няколко дни по-късно Тя претърпява катастрофа и изпада в кома. Той оставя писмо до нея със следното съдържание:

Скъпа моя,
Заради сладкия глас те обичах… Сега можеш ли да говориш? Не! Значи не мога да те обичам.
Заради грижовността те харесвам тогава… Сега, когато не можеш да ми ги покажеш, не мога да те обичам.
Заради усмивката, заради всяко движение те обичам… Сега можеш ли да ми се усмихнеш? Можеш ли да се движиш? Не, значи не мога да те обичам…
Ако любовта се нуждаеше от причина в този случай няма причина да те обичам повече. Любовта нуждае ли се от причина?
НЕ!!! Затова все още те обичам… А любовта НЯМА нужда от причина…

Когато обичаш някого никога не съжалявай какво си направил, а затова – какво не си.

Ако Бог ти я доведе, той ще те преведе през любовта.

Не е благородно да обичаш взамяна някой, който те обича и се грижи за теб. Любовта не е лесна… За истинската даваш цялото си сърце и душа, а отсреща нямаш право да очакваш много. Обичаш истински, ако страдаш за любовта си. Другото не е любов!