Бащата на заснетите вагинални конвулсии стана на 58 години
Човекът, който преди 30 години първи превърна обектива на камерата в чудовищен пенис и не се посвени да го използва докрай за благото на вагиналните конвулсии, днес е на 58 години.
Джон Стаглиано има зад гърба си няколко изтощителни съдебни дела, в които е подсъдим за разпространение на порнографски материали.
Той е и мъжът, който се ожени за любимата си порноактриса. А тя в знак на благодарност го зарази със СПИН. Ексцентричната семейна двойка днес изглежда щастлива въпреки превратностите на съдбата. За добро или зло, животът на Джон Стаглиано е разказ за това как се ражда „гонзо“ епохата в еротичните забавления.
Любителят на задници
Малкото извънземно човече с крив клюн и ококорени очи от култовото „Мъпет шоу“, което носи името „Великият Гонзо“, в средата на 80-те години неочаквано вкара муцунката си в най-съкровените кътчета на порноиндустрията. Тогава за първи път операторът и режисьорът Джон Стаглиано остави камерата да работи сама и влезе безстрашно в най-горещите еротични сцени. Идеята е зрителят не просто да наблюдава обладаването на актрисите, а сам да участва в оргазмените маратони и реалистично да прониква със съзнанието си
в наи-подмокрените вагини на екрана. Във филма „Любителят на задници” Джон Стаглиано движи камерата в опасна близост до мокрите задни части на порноактрисите и води свободен диалог зад кадър с героините. Когато те го прелъстяват, той не търси актьори, които да осъществят намеренията му в задния двор на порнокралицата Трейси Адамс, а сам забива колчето в щръкналата й от възбуда вагина пред обектива. Така се ражда порножанрът „гонзо“ – в него операторът е главен герой в горещите сцени на екрана. Филмът се превръща в колосален финансов успех. Еротоманите отвъд океана изкупуват видеокасетата за броени седмици. Това налага създаването на цял сериал с марката „Любителят на задници“, чието заснемане продължава
повече от 15 години.
Резултатът са 22 порнофилма, в които Джон Стаглиано самоотвержено държи камерата, докато разгорещените порноактриси вдъхновено му правят орална любов, а след това го подканят да влезе с взлом през задната врата. За ужас на конкуренцията се оказва, че направата на качествен порнофилм невинаги изисква голям бюджет.
„В крайна сметка, най-важна е възбудата. Ако успееш да възбудиш зрителя, той ще оцени филма, ще си го купи и ще го гледа многократно, за да получи онези еротични фантазии, от които има нужда…”, философски обобщава пред списание „Куиз“ двайсетгодишните си усилия с камерата Джон Стаглиано. Неговият пример вдъхновява хиляди новоизлюпени порнорежисьори да захвърлят стереотипите и да се включат самоотвержено в еротичната вакханалия на екрана.
В средата на 90-те години „гонзо-жанрът“ става един от най-популярните в порноиндустрията, а истинското признание идва през 1995 година, когато в порнооскарите (наградите на Американската порноасоциация – е включена категория за най-добър гонзо-филм.
Какво е „Гонзо”
Терминът „гонзо-порно“ е взет назаем от американския репортер и писател Хънтър Томпсън, който в началото на 70-те години създава „гонзо-журналистиката“.
В нея журналистът не се старае да бъде „обективен“, а разказва за събитията като пряко, засегнат от тях. Според определението на Хънтър Томпсън „гонзо-журналистиката“ е „пълно себеотдаване, тотална концентрация и самоувереност от страна на репортера, достигаща до лудост“. Този начин на представяне на събитията прави журналистиката по-емоционална, по-реалистична и по-близка до хората. Репортерът е не просто страничен наблюдател, а „потърпевш“, който търси изход от създалата се ситуация с опит да опише нейната драматичност.
Думата „гонзо“ има и други значения. Уличният език на ирландската общност в Бостън назовава с „гонзо“ онзи, който остава прав след няколко десетки питиета в маратонско състезание за надпиване. Малко преди появата на „гонзо-журналистиката“, в култовото „Мъпет шоу“ излиза нов персонаж – Великият Гонзо. Той е забавно и добронамерено същество с неопределен произход. Някои го смятат за извънземен. Характерните му особености са кривият клюн, който се вре навсякъде, и ококорените очички. Вероятно те най-добре символизират философията на „гонзо-културата“.
Стаглиано печели много
С появата на интернет бизнесът на Джон Стаглиано се разраства до колосални размери.
Днес бащата на гонзо-порното ръководи цяла еротична империя, която реализира годишни печалби от няколко десетки милиона долара. Вийтап вече не е порнофилм, а марка в забавленията за възрастни. Идеята операторът да се превърне в актьор вдъхновява мнозина. Сега гонзо-порното бълва хиляди заглавия годишно. То все повече се приближава като философия до телевизионното риалити, което се опитва да накара зрителя да мисли, че онова, което става пред камерата, е толкова „истинско“, че той самият може да се включи в него. Другата причина всички да правят „гонзо-порно“ е фактът, че за заснемането му са необходими минимални капиталовложения (понякога само няколкостотин долара).
